Стаи за нощувки в къща за гости от Симеоново 8665

При Доктора е дом в Дунавската равнина

с. Нова Черна, общ. Тутракан, обл. Силистра

GPS кординати:

Lat: 43.998724827897, Long: 26.4634633263893

13 гости -

Към къщата

Двойно легло за или

Към стая №3

Двойно легло за или

Към стая №4

Двойно легло за или

Към стая №5

Двойно легло за или

Към стая №6

Таванско студио за максимум 5 гости

 Двойно легло с размери 120/190 ( или )

Ъглов разтегателен диван ( или )

Походно легло с размери 70/190 ()

Към стая №7

Зала 1 - Ловна зала с камина, пещ и барбекю

до 8 гости -

Зала 2 - Трапезария с кухненски бокс

до 7 гости -

Към механата

Вкусни гозби по Черненски

Меню по Заявка

Към менюто

Самостоятелни клетки за Вашите любимци

Dog cages

Изберете акустично музикално оформление за събитието Ви в къщата на Доктора!

Избор на музикант

Live Music

Сяновският манастир Св. Марина се намира до с. Сяново, на 22 км от гр. Тутракан. Манастирът е действащ, но без монаси. Забележителното в него е аязмото, което се счита за лечебно и е единственото по рода си в Добруджа. Настаняване и нощувки в Сяновския манастир не се предлагат.

Информация за Ивановски скални църкви

Ивановските скални църкви са разположени на около 18 км от Русе. Отличават се с добре запазените си стенописи, както и с разклонена мрежа от скални църкви, параклиси и килии.

Скалният манастир Свети Архангел Михаил, основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким, е образуван от църквите и помещенията край тях.

В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13-14 век, която представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. По стените на манастирите са съхранени известните графити на Иво Граматик.

Скалният манастир-лавра “Св. Архангел Михаил” при с. Иваново е разположен в долината на р. Русенски Лом, недалеч от с. Иваново. Той е основан през 20-те години на ХІІІ в. от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх. Негови дарители са царете Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест негови храма са запазени стенописи, разкриващи характерните черти на българското изкуство през ХІІІ и ХІ V векове. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІ V в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център, с дейността на който се свързва т. нар. “Висарионов патерик”. По стените на манастирските помещения се разчитат графити и надписи с важни исторически сведения.

Световна известност имат стенописите в църквата “Св. Богородица”, които се нареждат сред най-преставителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. През ХІ V в. манастирът става средище на исихазма. Той съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

От 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват.

В предната част на двора пред къщата между три бора е разположен малък шестоъгълен параклис "Дева Мария" с изрисувани стени, построен през 2006 година като подарък от Доктора за жена му и тъщата му.

Параклиса е осветен през 2007 година от Русенския митрополит.

Той има шест стени изградени от ръчно обработен камък, а за входа са положени стари каменни стъпала.

След като отворите тежката дървена врата (на една от шестте страни) и пристъпите вътре по каменния му под на стената пред Вас е изрисувана иконата "Иисус Христос", пред нея е положен ръчно изработен скрин с етажерки на повече от 290 години. До него в ляво ще забележите масивен свещник.

В ляво от иконата на "Иисус Христос" е изрисувана иконата на "Дева Мария", до стената в ляво от нея е иконата на "Свети Георги". На останалите стени са изрисувани иконите на "Теодор Тирон" и "Йоан Кръстител", а над врата са изобразени слънцето и луната.

Светлина прониква през две прозорчета разположени на две от стените и осветяват двуметровите стенописи дело на свещеник Добромир Димитров, който е завършил специалност "иконография" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".