Стаи за нощувки в къща за гости от Майтанци Елена 5070

При Доктора е дом в Дунавската равнина

с. Нова Черна, общ. Тутракан, обл. Силистра

GPS кординати:

Lat: 43.998724827897, Long: 26.4634633263893

13 гости -

Към къщата

Двойно легло за или

Към стая №3

Двойно легло за или

Към стая №4

Двойно легло за или

Към стая №5

Двойно легло за или

Към стая №6

Таванско студио за максимум 5 гости

 Двойно легло с размери 120/190 ( или )

Ъглов разтегателен диван ( или )

Походно легло с размери 70/190 ()

Към стая №7

Зала 1 - Ловна зала с камина, пещ и барбекю

до 8 гости -

Зала 2 - Трапезария с кухненски бокс

до 7 гости -

Към механата

Вкусни гозби по Черненски

Меню по Заявка

Към менюто

Самостоятелни клетки за Вашите любимци

Dog cages

Изберете акустично музикално оформление за събитието Ви в къщата на Доктора!

Избор на музикант

Live Music

Полева база на ИБЕИ при БАН

Координати: 44°0'42"N  | 26°26'17"E

Биологична експериментална база "Калимок" функционира към Института по зоология в района на с. Нова Черна, община Тутракан. Създадена е през 1992 г. в местността на бившето село Калимок. В близост се намира защитената местност Калимок-Бръшлен. Калимок е бивше село (махала) в близост до град Тутракан, просъществувало до края на 50-те години на XX век.

Дейност

Основната дейност на базата е свързана с опознаване и опазване на българската орнитофауна. Това включва изследвания и мониторинг на птиците и техните миграции, както и опазване на застрашените от изчезване видове. Работи се върху възстановяването на популациите на редки за България птици като Червения ангъч, Голямата дропла и др.

В базата се извършва и опръстеняване на птици като част от дейността на Българската орнитологическа централа.

Червен ангъч

Червеният ангъч е тясно свързан с база Калимок. Още от самото ѝ създаване в нея започват действия по възстановяване на някога многобройните популации на птицата в Добруджа. В базата видът се отглежда изкуствено, а чрез интродукция е създадена и нова дива популация в Хасковско.

Информация за Ивановски скални църкви

Ивановските скални църкви са разположени на около 18 км от Русе. Отличават се с добре запазените си стенописи, както и с разклонена мрежа от скални църкви, параклиси и килии.

Скалният манастир Свети Архангел Михаил, основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким, е образуван от църквите и помещенията край тях.

В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13-14 век, която представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. По стените на манастирите са съхранени известните графити на Иво Граматик.

Скалният манастир-лавра “Св. Архангел Михаил” при с. Иваново е разположен в долината на р. Русенски Лом, недалеч от с. Иваново. Той е основан през 20-те години на ХІІІ в. от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх. Негови дарители са царете Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест негови храма са запазени стенописи, разкриващи характерните черти на българското изкуство през ХІІІ и ХІ V векове. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІ V в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център, с дейността на който се свързва т. нар. “Висарионов патерик”. По стените на манастирските помещения се разчитат графити и надписи с важни исторически сведения.

Световна известност имат стенописите в църквата “Св. Богородица”, които се нареждат сред най-преставителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. През ХІ V в. манастирът става средище на исихазма. Той съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

От 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват.

Екологичен туризъм в България

Изключително богато биоразнообразие, природни паркове, уникални природни забележителности, впечатляващи пещери и каньони, ледникови езера – трудно е с няколко думи да се опише колко разнолика и прекрасна е природата на България. Тук всеки любител на красивите гледки и на близостта с природата може да открие своя рай. В страната са създадени отлични условия за всякакви екологичносъобразни дейности – разходки, планински преходи, наблюдение на птици, животни и растения, посещение на природни забележителности и много други. Основна и водеща обаче винаги е мисълта за съхраняване и опазване на природата.

 По биологично разнообразие България е на второ място в Европа. Растенията наброяват над 12 360 вида, като от тях 3700 вида са висши. В Червената книга на България са включени 763 вида. Като лечебни са регистрирани около 750 растения, като 70% от тях представляват стопански ценни видове и страната изнася около 15 хил. тона билки годишно. Горският фонд възлиза на около 4.0 млн. ха. Това представлява 36.85% от територията на страната. От листопадните широколистни гори най-разпространени са дъбовите и букови­те гори. Дъбовите гори са разпространени в териториите с надморска височина до 1000 м, докато букови гори има предимно в средно планинския пояс на страната. В долните течения на реките Батова, Камчия, Ропотамо и Велека са развити лонгози. Естествените иглолистни гори са разпространени в териториите до 2200 м н.в. Най-голямо разпространение имат в Родопите. Те се състоят предимно от смърч, ела и бял бор. В Славянка и Пирин расте черната мура, а в Средна Стара планина, Западните Родопи, Среден Пирин, Рила и Витоша – бялата мура.

В България са разпространени 27 хил. вида представители на безгръбначната фауна, а гръбначните са представени от над 750 вида, от които 397 вида птици, 207 сладководни и черноморски вида риби, 94 вида бозайници, 52 вида земноводни и влечуги. В страната се обособяват седем зоогеографски района. Четири се включват в Средиземноморската подобласт, а три в Евросибирската подобласт. В страната са разпространени европейски, евросибирски и средиземноморски видове, като в районите със средиземноморско климатично влияние се срещат и много реликтни видове. Пещерната фауна на България наброява над 100 вида. Черно море със своите рибни запаси е обект на спортен и промишлен риболов.

В страната са създадени 3 национални – „Пирин” (ЮНЕСКО), „Рила”, „Централен Балкан”, и 11 природни парка – „Беласица”, „Българка”, „Витоша”, „Врачански Балкан”, „Златни пясъци”, „Персина”, „Рилски манастир”, „Русенски Лом”, „Сините камъни”, „Странджа” и „Шуменско плато”. С цел опазване на биоразнообразието са създадени 89 резервата (17 са обявени за биосферни по програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера” – „Али Ботуш”, „Баюви дупки- Джинджирица”, „Бистришко бранище”, „Боатин”, „Червената стена”, „Чупрене”, „Джендема”, „Дупката”, „Камчия”, „Купена”, „Мантарица”, „Маричини езера”, „Узунбоджак”, „Парангалица”, „Сребърна”, „Стенето”, „Царичина”) и са обявени 2234 природни забележителности. Два от природните обекти – „Национален парк Пирин” и резерват „Сребърна”, са включени в списъка на ЮНЕСКО на Световното природно наследство.

Националният парк „Пирин” е защитена територия, създадена, за да се запази неповторимият ландшафт на планината Пирин. В границите на парка се намира и най-старото дърво в страната – Байкушевата мура, чиято възраст е колкото и на самата държава, над 1300 години. Паркът е богат с уникални екосистеми и редки растителни и животински видове, голяма част от които са включени в Червената книга на България.

Биосферният резерват „Сребърна” обхваща езерото Сребърна и територията край него. Представя изключителното богатство на растителни и животински видове и е една от най-интересните и важни влажни зони в Европа. През него минава един от миграционните пътища на прелетните птици между Северна Европа и Централна Африка – т. нар. Via Pontica. Друг път на птиците е Via Aristotelis, който минава по долината на р. Струма.

4 от резерватите са обявени за важни влажни зони по Конвенцията за влажните зони с международно значение (Рамсарска конвенция) – „Аркутино”, „Атанасовско езеро”, „Дуранкулак”, „Сребърна”. 22 обекта са обозначени от Birdlife International като важни ареали на птици в Европа – Природна забележителност блато Алепу, Резерват „Атанасовско езеро”, Резерват „Остров Белене”, Бургаско езеро, Нос Емине, Резерват „Калиакра”, Природна забележителност Дуранкулак, Природна забележителност Заското, Остров (безименен) в р. Дунав, близо до Нова, Черна, Резерват „Камчия”, Язовир „Малко Шарково”, Мандренско езеро, Язовир „Овчарица”, Природен парк „Русенски Лом”, Комплекс Шабла-Езерец, Резерват „Сребърна”, Резерват „Стенето”, Резерват „Вълчи дол”, Резерват „Царичина”, Остров Вардим, Природна забележителност Ятата.

За достъп до много от скритите съкровища на българската природа са създадени стотици километри маркирани екопътеки („Негованска” – по ждрелото на р. Негованка, с. Емен, Велико Търново; „Трънска екопътека” в близост до ждрелото на р. Ерма, Западна България; „Дряновска екопътека” край Дряновския манастир; „Врачанска екопътека” в Природен парк Врачански Балкан и др.) с различни съоръжения за отдих – хижи, заслони, беседки, пейки, места за наблюдение и др. В планините са маркирани пътеки с обща дължина над 37 000 км. През територията на страната преминават международни туристически маршрути – финалната отсечка (Ком – Емине) на европейския туристически маршрут Е-3, европейският туристически маршрут Е-4 – „Витоша – Верила – Рила – Пирин“ и европейският туристически маршрут Е-8 – „Рила – Родопи“.

Всеки, който желае да опознае природата и да научи повече за редките растителни и животински видове, може да посети някоя от българските защитени територии или посетителските центрове към тях. Националните и природните паркове в страната дават достъп не само до живата природа, но предоставят и специални образователни програми. В населените места около парковете са организирани посетителски центрове. За сигурността и безопасността на туристите се грижат Българският туристически съюз, Планинската спасителна служба и Българският червен кръст.