Стаи за нощувки в къща за гости от Голямо Враново 7065

При Доктора е дом в Дунавската равнина

с. Нова Черна, общ. Тутракан, обл. Силистра

GPS кординати:

Lat: 43.998724827897, Long: 26.4634633263893

13 гости -

Към къщата

Двойно легло за или

Към стая №3

Двойно легло за или

Към стая №4

Двойно легло за или

Към стая №5

Двойно легло за или

Към стая №6

Таванско студио за максимум 5 гости

 Двойно легло с размери 120/190 ( или )

Ъглов разтегателен диван ( или )

Походно легло с размери 70/190 ()

Към стая №7

Зала 1 - Ловна зала с камина, пещ и барбекю

до 8 гости -

Зала 2 - Трапезария с кухненски бокс

до 7 гости -

Към механата

Вкусни гозби по Черненски

Меню по Заявка

Към менюто

Самостоятелни клетки за Вашите любимци

Dog cages

Изберете акустично музикално оформление за събитието Ви в къщата на Доктора!

Избор на музикант

Live Music

ЗМ “Калимок-Бръшлен” заема място в международните програми за туризъм в България.

Преди 1989 година в по-голямата си част от местността беше разположен най-големия развъдник за шаран и толстолоб на Балканския полуостров.

Риболов:  Риболов се извършва по цялото крайбрежие на реката. В района на ЗМКБ, стопански риболов може да се извършва само в р. Дунав, а любителски риболов и във вътрешните водоеми. Има възможност за почти целогодишен риболов в основните канали, които не пресъхват.

Еко-Туризъм и отдих Определени са възможностите и условията в парка за дейности, свързани с туризъм, спорт и услуги. Изготвен е списък на съществуващите туристически маршрути. Описани са места, към които се проявява интерес за практикуване на специфични видове спортни и туристически дейности - любителски риболов,  познавателен туризъм, велосипеден и др.

Фотолов (фотосафари): Региона е известен с това, че предлага наблюдение на множество редки птици и диви животни.

Защ. местност Калимок-Бръшлен - Тутракан

"Калимок-Бръшлен" е защитена местност в България, намираща се под код 146 в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България. Заема площ от 5952.34 хектара в територията на Тутраканската низина в границите на селата Бабово, Бръшлен, Голямо Враново и Ряхово в Община Сливо поле, град Тутракан, и селата Нова Черна (къща за гости При Доктора), Старо село, и Цар Самуил в Община Тутракан. Включва и българските острови по Дунава Мишка, Малък Бръшлен, Голям Бръшлен, Пясъчник, Калимок, Радецки и един Безименен или Смилски остров срещу село Нова Черна (къща за гости При Доктора).

Комплексът Калимок-Бръшлен включва бивше голямо крайдунавско блато, превърнато в рибарници, покритият със заливна гора остров Безименен, както и участъкът от брега на река Дунав между тях. Разположен е при село Нова Черна (къща за гости При Доктора). През 50-те години блатото е пресушено чрез отделянето му от р. Дунав с дига и прокопаване на отводнителни канали. Поради непригодност на земите за селско стопанство са построени рибарници, чиито басейни са разделени от влажни и мочурливи ливади. По бреговете са представени типични крайречни, заливаеми гори, с доминираща растителност от тополи и върби.

Биологичното разнообразие е богато. Флората е представена от 109 вида водорасли, 10 вида мъхообразни, 16 вида гъби, над 300 висши растения. Установени са над 240 вида птици, от които над 130 - гнездящи.

Разположена в непосредствена близост е ЗЗ Боблата, частично припокрита от зоната за птици Стената. Зоната обхваща голям горски комплекс от сребролистна липа разположен на дунавските хълмове,  ксеротермни гори, малки пасища и ливади в долините.

Подходите за посещения са няколко на брой, по отклонения от главния път Русе - Силистра в участъка между Бръшлен, Нова Черна (къща за гости При Доктора) и Тутракан.

Зоната дава възможност за пешеходен туризъм по скоро обозначения образователен екомаршрут "Калимок - Бръшлен", както и за велотуризъм като част от веломаршрут Евровело 6. Зоната и намиращите се на нейна територия защитени обекти са подходящи за включване във воден маршрут с малки плавателни съдове.

Информация за Пантеон на възрожденците

Пантеонът се намира до старото гробище на град Русе, в Парка на възрожденците. По същността си той е паметник-костница, която пази костите на 453 революционери и опълченци, участвали в Руско-турката война, четници и културно-просветни дейци.

На това място се намират останките на Любен Каравелов, Захари Стоянов, Тома Кърджиев, Атанас Узунов, Олимпи Панов, герои на България от времето на османско владичество.

Отдадена е почит и към баба Тонка и семейство Обретенови – борци за национално освобождение.

Костницата отваря врати на 28 февруари 1978 г.

През 2000 г. към пантеона е направен параклис и музей с ценни документи.