Стаи за нощувки в къща за гости от Голям манастир 8624

При Доктора е дом в Дунавската равнина

с. Нова Черна, общ. Тутракан, обл. Силистра

GPS кординати:

Lat: 43.998724827897, Long: 26.4634633263893

13 гости -

Към къщата

Двойно легло за или

Към стая №3

Двойно легло за или

Към стая №4

Двойно легло за или

Към стая №5

Двойно легло за или

Към стая №6

Таванско студио за максимум 5 гости

 Двойно легло с размери 120/190 ( или )

Ъглов разтегателен диван ( или )

Походно легло с размери 70/190 ()

Към стая №7

Зала 1 - Ловна зала с камина, пещ и барбекю

до 8 гости -

Зала 2 - Трапезария с кухненски бокс

до 7 гости -

Към механата

Вкусни гозби по Черненски

Меню по Заявка

Към менюто

Самостоятелни клетки за Вашите любимци

Dog cages

Изберете акустично музикално оформление за събитието Ви в къщата на Доктора!

Избор на музикант

Live Music

Мемориален комплекс Военна гробница - 1916 г. е името на най-голямото военно гробище от войните за национално обединение в България. Тук са погребани около 8 000 български, румънски и немски войници, загинали в битката за Тутраканската крепост през 1916 г. Ежегодно в първата неделя на септември на това място се провеждат възпоменателни тържества, панихида, с които се почита паметта на воините, загинали в тази епична битка.

Информация за Ивановски скални църкви

Ивановските скални църкви са разположени на около 18 км от Русе. Отличават се с добре запазените си стенописи, както и с разклонена мрежа от скални църкви, параклиси и килии.

Скалният манастир Свети Архангел Михаил, основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким, е образуван от църквите и помещенията край тях.

В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13-14 век, която представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. По стените на манастирите са съхранени известните графити на Иво Граматик.

Скалният манастир-лавра “Св. Архангел Михаил” при с. Иваново е разположен в долината на р. Русенски Лом, недалеч от с. Иваново. Той е основан през 20-те години на ХІІІ в. от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх. Негови дарители са царете Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест негови храма са запазени стенописи, разкриващи характерните черти на българското изкуство през ХІІІ и ХІ V векове. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІ V в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център, с дейността на който се свързва т. нар. “Висарионов патерик”. По стените на манастирските помещения се разчитат графити и надписи с важни исторически сведения.

Световна известност имат стенописите в църквата “Св. Богородица”, които се нареждат сред най-преставителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. През ХІ V в. манастирът става средище на исихазма. Той съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

От 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват.