Стаи за нощувки в къща за гости от Брацигово център 4579

При Доктора е дом в Дунавската равнина

с. Нова Черна, общ. Тутракан, обл. Силистра

GPS кординати:

Lat: 43.998724827897, Long: 26.4634633263893

13 гости -

Към къщата

Двойно легло за или

Към стая №3

Двойно легло за или

Към стая №4

Двойно легло за или

Към стая №5

Двойно легло за или

Към стая №6

Таванско студио за максимум 5 гости

 Двойно легло с размери 120/190 ( или )

Ъглов разтегателен диван ( или )

Походно легло с размери 70/190 ()

Към стая №7

Зала 1 - Ловна зала с камина, пещ и барбекю

до 8 гости -

Зала 2 - Трапезария с кухненски бокс

до 7 гости -

Към механата

Вкусни гозби по Черненски

Меню по Заявка

Към менюто

Самостоятелни клетки за Вашите любимци

Dog cages

Изберете акустично музикално оформление за събитието Ви в къщата на Доктора!

Избор на музикант

Live Music

Полева база на ИБЕИ при БАН

Координати: 44°0'42"N  | 26°26'17"E

Биологична експериментална база "Калимок" функционира към Института по зоология в района на с. Нова Черна, община Тутракан. Създадена е през 1992 г. в местността на бившето село Калимок. В близост се намира защитената местност Калимок-Бръшлен. Калимок е бивше село (махала) в близост до град Тутракан, просъществувало до края на 50-те години на XX век.

Дейност

Основната дейност на базата е свързана с опознаване и опазване на българската орнитофауна. Това включва изследвания и мониторинг на птиците и техните миграции, както и опазване на застрашените от изчезване видове. Работи се върху възстановяването на популациите на редки за България птици като Червения ангъч, Голямата дропла и др.

В базата се извършва и опръстеняване на птици като част от дейността на Българската орнитологическа централа.

Червен ангъч

Червеният ангъч е тясно свързан с база Калимок. Още от самото ѝ създаване в нея започват действия по възстановяване на някога многобройните популации на птицата в Добруджа. В базата видът се отглежда изкуствено, а чрез интродукция е създадена и нова дива популация в Хасковско.

Информация за Крепчански скален манастир

Крепчанският скален манастир датира от средновековието и се намира на около 2 км от с. Голямо Градище. Изсечен е във варовикови скали, в които са издълбани два старобългарски надписа. За единият от тях се счита, че е най-старият надпис на кирилица на Балканите. Манастирът се разполага на три нива и включва църква, килии и църква-гробница.

Информация за Ивановски скални църкви

Ивановските скални църкви са разположени на около 18 км от Русе. Отличават се с добре запазените си стенописи, както и с разклонена мрежа от скални църкви, параклиси и килии.

Скалният манастир Свети Архангел Михаил, основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким, е образуван от църквите и помещенията край тях.

В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13-14 век, която представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. По стените на манастирите са съхранени известните графити на Иво Граматик.

Скалният манастир-лавра “Св. Архангел Михаил” при с. Иваново е разположен в долината на р. Русенски Лом, недалеч от с. Иваново. Той е основан през 20-те години на ХІІІ в. от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх. Негови дарители са царете Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест негови храма са запазени стенописи, разкриващи характерните черти на българското изкуство през ХІІІ и ХІ V векове. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІ V в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център, с дейността на който се свързва т. нар. “Висарионов патерик”. По стените на манастирските помещения се разчитат графити и надписи с важни исторически сведения.

Световна известност имат стенописите в църквата “Св. Богородица”, които се нареждат сред най-преставителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. През ХІ V в. манастирът става средище на исихазма. Той съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

От 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват.