Стаи за нощувки в къща за гости от Три могили 4263

При Доктора е дом в Дунавската равнина

с. Нова Черна, общ. Тутракан, обл. Силистра

GPS кординати:

Lat: 43.998724827897, Long: 26.4634633263893

13 гости -

Към къщата

Двойно легло за или

Към стая №3

Двойно легло за или

Към стая №4

Двойно легло за или

Към стая №5

Двойно легло за или

Към стая №6

Таванско студио за максимум 5 гости

 Двойно легло с размери 120/190 ( или )

Ъглов разтегателен диван ( или )

Походно легло с размери 70/190 ()

Към стая №7

Зала 1 - Ловна зала с камина, пещ и барбекю

до 8 гости -

Зала 2 - Трапезария с кухненски бокс

до 7 гости -

Към механата

Вкусни гозби по Черненски

Меню по Заявка

Към менюто

Самостоятелни клетки за Вашите любимци

Dog cages

Изберете акустично музикално оформление за събитието Ви в къщата на Доктора!

Избор на музикант

Live Music

ЗМ “Калимок-Бръшлен” заема място в международните програми за туризъм в България.

Преди 1989 година в по-голямата си част от местността беше разположен най-големия развъдник за шаран и толстолоб на Балканския полуостров.

Риболов:  Риболов се извършва по цялото крайбрежие на реката. В района на ЗМКБ, стопански риболов може да се извършва само в р. Дунав, а любителски риболов и във вътрешните водоеми. Има възможност за почти целогодишен риболов в основните канали, които не пресъхват.

Еко-Туризъм и отдих Определени са възможностите и условията в парка за дейности, свързани с туризъм, спорт и услуги. Изготвен е списък на съществуващите туристически маршрути. Описани са места, към които се проявява интерес за практикуване на специфични видове спортни и туристически дейности - любителски риболов,  познавателен туризъм, велосипеден и др.

Фотолов (фотосафари): Региона е известен с това, че предлага наблюдение на множество редки птици и диви животни.

Защ. местност Калимок-Бръшлен - Тутракан

"Калимок-Бръшлен" е защитена местност в България, намираща се под код 146 в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България. Заема площ от 5952.34 хектара в територията на Тутраканската низина в границите на селата Бабово, Бръшлен, Голямо Враново и Ряхово в Община Сливо поле, град Тутракан, и селата Нова Черна (къща за гости При Доктора), Старо село, и Цар Самуил в Община Тутракан. Включва и българските острови по Дунава Мишка, Малък Бръшлен, Голям Бръшлен, Пясъчник, Калимок, Радецки и един Безименен или Смилски остров срещу село Нова Черна (къща за гости При Доктора).

Комплексът Калимок-Бръшлен включва бивше голямо крайдунавско блато, превърнато в рибарници, покритият със заливна гора остров Безименен, както и участъкът от брега на река Дунав между тях. Разположен е при село Нова Черна (къща за гости При Доктора). През 50-те години блатото е пресушено чрез отделянето му от р. Дунав с дига и прокопаване на отводнителни канали. Поради непригодност на земите за селско стопанство са построени рибарници, чиито басейни са разделени от влажни и мочурливи ливади. По бреговете са представени типични крайречни, заливаеми гори, с доминираща растителност от тополи и върби.

Биологичното разнообразие е богато. Флората е представена от 109 вида водорасли, 10 вида мъхообразни, 16 вида гъби, над 300 висши растения. Установени са над 240 вида птици, от които над 130 - гнездящи.

Разположена в непосредствена близост е ЗЗ Боблата, частично припокрита от зоната за птици Стената. Зоната обхваща голям горски комплекс от сребролистна липа разположен на дунавските хълмове,  ксеротермни гори, малки пасища и ливади в долините.

Подходите за посещения са няколко на брой, по отклонения от главния път Русе - Силистра в участъка между Бръшлен, Нова Черна (къща за гости При Доктора) и Тутракан.

Зоната дава възможност за пешеходен туризъм по скоро обозначения образователен екомаршрут "Калимок - Бръшлен", както и за велотуризъм като част от веломаршрут Евровело 6. Зоната и намиращите се на нейна територия защитени обекти са подходящи за включване във воден маршрут с малки плавателни съдове.

Информация за Крепчански скален манастир

Крепчанският скален манастир датира от средновековието и се намира на около 2 км от с. Голямо Градище. Изсечен е във варовикови скали, в които са издълбани два старобългарски надписа. За единият от тях се счита, че е най-старият надпис на кирилица на Балканите. Манастирът се разполага на три нива и включва църква, килии и църква-гробница.

Селски туризъм в България

Селският туризъм е най-добрият начин за опознаване на традициите в България. Чрез престоя в селска къща туристите могат да се докоснат до традиционния бит и култура на страната. Гостоприемството на българите, уникалната местна кухня, съхраненият фолклор, обичаи и занаяти, селищата архитектурни резервати и красивата природа превръщат този вид туризъм в предпочитан начин за прекарване на ваканцията.

Обикновено гостите се посрещат в автентична къща, строена през XIX или ХХ век, а част от преживяването е храната, която домакините приготвят от екологично чисти продукти – домати, краставици, чушки, набрани призори от градината, или пък ароматни подправки, събирани от близките гори и полета. На село има много интересни занимания – можете да помогнете на домакинята в приготвянето на някое специално ястие по стара рецепта, да се включите в селскостопанската работа, да наемете кон и да се разходите из близките забележителности, да съберете букет от ароматни билки и кошница с горски ягоди или гъби, да обиколите селските пътища с планински велосипед и много други. Туристите имат възможност да участват в ръчно доене и косене, квасене на мляко, производство на домашно сирене и кашкавал, приготвяне на сладка и др. В почти всяка селска къща се приготвят домашна ракия и вино. На територията на страната съществуват и много винопроизводители и винарни с европейска и световна известност, които могат да бъдат посетени.

Вечер, когато слънцето залезе, туристите могат да се хранят със стопаните на къщата. Поднасят се традиционни гозби, слушат се народни песни и местни поверия и легенди. В повечето случаи гостите участват в приготвянето на храната. В някои села се предлагат и атрактивни занимания, като уроци по грънчарство, иконопис или народни песни и танци, демонстрации на плетене и бродиране и много други. В страната се предлага и услугата „Един ден на село”.

Селски къщи за гости може да намерите из цялата страна. В района на Стара планина те са многобройни – в Априлци, Шипково, Рибарица, Медвен, Жеравна, Ичера, Градец, селата в Еленския Балкан и други. В района на Велико Търново се намира архитектурният резерват Арбанаси, който предлага неповторима атмосфера. Недалеч от Габрово е друг архитектурен резерват и популярна дестинация – село Боженци.

В Рила можете да отседнете в Говедарци, Добърско, Мала църква, Бели Искър, Долна баня и други.

В Родопите като че ли всяко село е гостоприемно и отворено за гости – Момчиловци, Гела, Широка лъка, Смилян, Арда, Забърдо, Лещен, Ковачевица, Долен, Триград, Ягодина и много други. Там туристите освен да вкусят уникалните ястия, като чеверме и пататник, могат да присъстват и на гайдарско надсвирване.

В перлата на Пирин – Банско, туристите могат да присъстват на провеждането на традиционни обичаи от този край, разходки с каруци, дегустация на местни ястия. Посетителите могат да бъдат въвлечени в „хайдушко нападение” или да се снимат с традиционни носии.

Изключително атрактивни са и селата в Странджа планина – Българи, Граматиково, Кости, Бръшлян и други. Предлагат се разходки до старинни мелници, тепавици, езда на магаре и разходки с магарешки каруци. Тук туристите могат да наблюдават автентичния нестинарски танц върху жарава.

Посетителите на големите черноморски курорти имат възможност да посетят намиращите се в близост села и да усетят гостоприемството на причерноморските села.

В Добруджа (житницата на България) туристите могат да се запознаят с поминъка на селяните, местния фолклор и кухня и да посетят уникалните добруджански чифлици.

В цялата страна гостите могат да присъстват на обреди и обичаи като: нестинарски танци, „Кукери”, „Българска сватба”, „Лазаруване”, „Коледуване”, Трифон Зарезан” и други.

В страната се провеждат и множество фолклорни фестивали – Международен фолклорен фестивал, гр. Пловдив; Международен фолклорен фестивал, гр. Бургас; Национални фолклорни събори „Рожен” и „Копривщица”; Международен фестивал на маскарадните и карнавални игри и обичаи „Сурва, гр. Перник; Национален събор „Китна Тракия пее и танцува” и много други.