Природен резерват Сребърна се намира край село Сребърна, на 16 км западно от Силистра и на 2 км южно от река Дунав. В природонаучния музей може да се види експозиция от препарирани обитатели, а поставената в самото блато камера позволява пеликаните да бъдат наблюдавани от самия музей. Флората и фауната на резервата са изключително разнообразни.

Забележителности

Информация за Природен парк Русенски лом

Природен парк Русенски лом е разположен на около 20 км южно от Русе. Паркът е бил разположен по поречията на реките Баниски Лом, Черни Лом и Бели Лом. В продължение на милиони години водата, вятърът и земните движения са моделирали величествения каньоновиден пролом с неговата характерна физиономия. Забележителни са девствената гора Батаклията, раят на птиците Бакаджика, скалния колос Мамула и много пещери и навеси, обитавани от човека още от каменната епоха.

Забележителности

Информация за Ивановски скални църкви

Ивановските скални църкви са разположени на около 18 км от Русе. Отличават се с добре запазените си стенописи, както и с разклонена мрежа от скални църкви, параклиси и килии.

Скалният манастир Свети Архангел Михаил, основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким, е образуван от църквите и помещенията край тях.

В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13-14 век, която представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. По стените на манастирите са съхранени известните графити на Иво Граматик.

Скалният манастир-лавра “Св. Архангел Михаил” при с. Иваново е разположен в долината на р. Русенски Лом, недалеч от с. Иваново. Той е основан през 20-те години на ХІІІ в. от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх. Негови дарители са царете Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест негови храма са запазени стенописи, разкриващи характерните черти на българското изкуство през ХІІІ и ХІ V векове. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІ V в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център, с дейността на който се свързва т. нар. “Висарионов патерик”. По стените на манастирските помещения се разчитат графити и надписи с важни исторически сведения.

Световна известност имат стенописите в църквата “Св. Богородица”, които се нареждат сред най-преставителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. През ХІ V в. манастирът става средище на исихазма. Той съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

От 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват.