Басарбовският скален манастир "Св. Димитрий Басарбовски" е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово. Скалният манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му се споменава в османски данъчен регистър от 1431г. За известно време през XIXв манастирът останал без обитатели, но през 1937г тук се заселва отец Хрисант от Преображенския манастир и дава ново начало на религиозното средище. Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България.

Забележителности

Информация за Крепост Бялата стена

Късно античната крепост Бялата стена се намира на 4 км от село Сваленик. Разположена е на дълъг нос със скалисти склонове, а в подножието й тече река Малки Лом. Крепостта е построена през IV век като укрепление, контролиращо пътя по долината на реката. Има неправилна форма поради конфигурацията на терена. Изградена е от дялани камъни, които са споени с хоросан. Имала е две порти - източна и западна. В момента могат да се видят само две вътрешни помещения и южната ѝ стена.

Забележителности

Информация за Ивановски скални църкви

Ивановските скални църкви са разположени на около 18 км от Русе. Отличават се с добре запазените си стенописи, както и с разклонена мрежа от скални църкви, параклиси и килии.

Скалният манастир Свети Архангел Михаил, основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким, е образуван от църквите и помещенията край тях.

В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13-14 век, която представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. По стените на манастирите са съхранени известните графити на Иво Граматик.

Скалният манастир-лавра “Св. Архангел Михаил” при с. Иваново е разположен в долината на р. Русенски Лом, недалеч от с. Иваново. Той е основан през 20-те години на ХІІІ в. от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх. Негови дарители са царете Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест негови храма са запазени стенописи, разкриващи характерните черти на българското изкуство през ХІІІ и ХІ V векове. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІ V в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център, с дейността на който се свързва т. нар. “Висарионов патерик”. По стените на манастирските помещения се разчитат графити и надписи с важни исторически сведения.

Световна известност имат стенописите в църквата “Св. Богородица”, които се нареждат сред най-преставителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. През ХІ V в. манастирът става средище на исихазма. Той съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

От 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват.