Guest house At the Doctor in Nova Cherna

Архитектурният резерват Рибарска махала се намира в град Тутракан. Това е единственото по рода си в България рибарско селище. Архитектурният резерват е изграден по крайбрежната ивица на града. На територията му се намират 48 сгради - паметници на културата. Освен, че може да разгледате различни оръдия, методи и предмети от двата основни поминъка на града - рибарство и лодкостроителство.

Информация за Русенска художествена галерия

Русенската художествена галерия както от самото име става ясно можете да откриете в град Русе. Галерията е основана на 30 април 1933 г., като от 1979 г. се намира в специално построена за нея сграда. Можете да се насладите на над 2770 творби, включващи произведния на русенски художници и представители на българското изобразително изкуство от края на 19 век до началото на 21 век. В галерията има постоянна експозиция, но се провеждат и временни изложби.

Информация за Ивановски скални църкви

Ивановските скални църкви са разположени на около 18 км от Русе. Отличават се с добре запазените си стенописи, както и с разклонена мрежа от скални църкви, параклиси и килии.

Скалният манастир Свети Архангел Михаил, основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким, е образуван от църквите и помещенията край тях.

В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13-14 век, която представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. По стените на манастирите са съхранени известните графити на Иво Граматик.

Скалният манастир-лавра “Св. Архангел Михаил” при с. Иваново е разположен в долината на р. Русенски Лом, недалеч от с. Иваново. Той е основан през 20-те години на ХІІІ в. от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх. Негови дарители са царете Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест негови храма са запазени стенописи, разкриващи характерните черти на българското изкуство през ХІІІ и ХІ V векове. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІ V в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център, с дейността на който се свързва т. нар. “Висарионов патерик”. По стените на манастирските помещения се разчитат графити и надписи с важни исторически сведения.

Световна известност имат стенописите в църквата “Св. Богородица”, които се нареждат сред най-преставителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. През ХІ V в. манастирът става средище на исихазма. Той съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

От 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват.